Прочетен: 1990 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 23.04.2015 10:13
„И много лично щастие!” – чувах след себе си.
Хубаво, мълчаливо, собствено е времето сутрин в автобуса. Все едно сънят е още в теб, а ти в него и двамата имате знание за това. Регистрираш картините сменящи се през прозореца, виждаш лицата на присъстващите, помниш някои от тях от вчера и от оня ден, но знаеш, че ще се събудиш чак на паметника на Съединението. Точно като в повтарящ се сън.
Имам любими моменти от него: около четиридесет годишна дама се качва от България и сяда на единична седалка – винаги; от Панаира мъжът с побелелите коса и брада – винаги с риза, вратовръзка , но с рокерско яке и каскет – вероятно е близнак – две противоречащи си половини; а как ме усмихва ретро двойката – тя с чистички и изгладени дрешки,но от преди да спре растежът на костната и система, и той чистичък с ризи от пясъчна коприна – винаги!
Днес седях на първа седалка и се наложи да се събудя по-рано. Пълна възрастна жена носеше голяма чанта, опита се да я хвърли в автобуса, за да са свободни ръцете и при качване, не успя, чантата падна в краката и. Трябваше да помогна,грабнах чантата, освободих цялата седалка и настаних дамата. Последваха объркани реплики на благодарност, после смях, уточнения за възрастта,разсеяността и все неща, които ни чакат. Аз бях лаконична, стоях до нея и и се радвах.Имаше невероятни зелени очи, много по- светли от моите.