Декември* казваме сбогом на себе си по коледа нямаме повече сили да се родим абсолютно черно платно за звезда сме. а сутрин валят ябълки. като миро. като думи поднесени за чужди езици. ферментирали стрели до пръст. а до манастирската порта вълк. рисува утре писани ноти за ботуши и пръстен. нотите – ранени портокали. ухаят на жената със синя усмивка и забравено име, две мръсни от спомен чаши и изтънели длани.

винаги се радвам, когато кацаш тук! прегръщ

невероятно, че ме помниш? ейййййййй толкова съм усмихната!